Начало 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27

	Излязъл веднъж султанът с гемията си на риболов в един залив. Поотегчил се, че взел да съзерцава брега с една далекогледна тръба. Гледа на една плоска скала - клекнал бедният рибар Иванчо, извадил си дългия атрибут и се опитва да го огъне и сам да си го сложи. Ама пуста природа, не става... - Доведете го този серсемин веднага, бе! - заповядал той на стражите. - Какво се опитваш да направиш, бе серсемин? - попитал султанът Иванчо, когато го довели. - Султан ефенди, когото съм оправил в това царство, човек стана. Само аз си останах един беден рибар, та рекох сам да се оправя - и аз да вържа малко двата края... - Хм... Че кого толкоз си оправил в моето царство, та човек е станал? - заинтересувал се султанът. - Ами, кого... Е, твоите везири, например - всичките. - Не думай, бе! Ще ви направя една очна ставка и, ако ме лъжеш, главата ти сека на място, да знаеш!- заканил се султанът. - Абе, султан ефенди, кой ще си признае такава работа! - рекъл Иванчо. - Ти за това не бери грижа, зная аз как да попитам, че да разбера истината. - Ами ако излезе верно? - попитал Иванчо. - Ако излезе верно... ще ги накарам всеки от тях да ти даде по една торба със злато - обещал султанът. Строил той на другия ден в една редица везирите в султанския дворец и извикал на стражите да въведат Иванчо. - Познавате ли този човек? - обърнал се той към везирите. Те погледнали към Иванчо и навели глави: - Вай, вай, аллах, аллах... - Ясно-о-о! - отсякъл султанът. - Сега всеки от вас да даде на този човек по една торба със злато! Слиза Иванчо по стълбите от палата, носи тежкия чувал със злато и краката му се огъват под голямата тежест, а той си мърмори: - Брей-и-и, какво стана!... Хем само си го допрях...
	Учениците на Сократ го попитали знае ли сигурно средство за любов от пръв поглед. - Знам! - отговорил мъдрецът - Трябва внимателно да се вгледаш втори път.
	Един самонадеян дилетант в науката отправил ироничен въпрос към Лихтенберг: може ли да обясни каква е разликата между време и вечност? Време е - отговорил философът - част от моята заетост, която мога да отделя, за да дам исканото обяснение. А вечност е онова, което е недостатъчно за вас, за да проумеете обяснението.
	Началникът на едно предприятие отишъл при подчинения си Бай Иван и му казал: - Бай Иване, другата седмица ще идва на посещение президента Първанов, искам всичко да е на ред. Бай Иван го уверил, че всичко ще бъде както трябва и няма да има проблеми. Така и станало. Президентът пристигнал и като видял Бай Иван още от портала се запрегръщали - станало ясно, че са приятели. Сложили големите софри - ядене пиене, минала срещата... След месец началника отива по същия повод при Бай Иван със заръката всичко да бъде както трябва, ще идва на посещение президентът на Русия - не може да допуснат да се изложат. Срещата протича по същия начин, Путин се оказва в много добри приятелски отношения с Бай Иван, отново големите софри - всичко минало безпроблемно. След още два месеца, началника пак отива при Бай Иван и му казва: - Бай Иване, много допринесе за това предприятие, много помогнаха приятелските ти отношения с тези влиятелни хора, като възнаграждение искам да дойдеш с мен във Ватикана - за литургията на Папата. Така и станало - отишли на литургията, а там много народ. Бай Иван и началника му застанали в центъра на тълпата и литургията започнала. По едно време Папата казал по микрофона: - Бай Иване, ти тук ли си бил? Ела при мен горе. Отишъл Бай Иван, литургията свършила, а когато се върнал началника му бил припаднал и се опитвали с вода и шамари да го свестят. Когато дошъл на себе си Бай Иван го попитал: - Началник, какво ти стана, защо припадна? А началника отговорил: - Добре... че си приятел с Първанов го приех, че сте близки с Путин пак го преживях, че Папата те познава - как да е; но не можах да издържа когато един японски журналист дойде при мен, посочи към трибуната и попита: - Абе, кой е оня там горе до Бай Иван?
	Попитали Филип ІІ Македонски, като е водил толкова войни, коя му се е видяла най-тежка? - Войната с моята жена! - отговорил завоевателят.
	Жена се оплаква на психолог: - Да знаете, моят син е ужасен. Като види куче, винаги го рита, като види коте, го мята за опашката, като види стар човек, винаги му взима бастуна. - Не се притеснявайте, всички деца са такива. Като порастне, ще стане добър човек. - Сигурен ли сте? - Да, разбира се. Не се безпокойте, госпожо Шикългрубер.
	Попитали един будистки учител кое е най-ценното нещо на света. Той отговорил: - Мъртвата котка, защото тя няма цена.
	Атинският държавник Темистокъл поискал от андрирците голяма сума, отправяйки им предупреждението: - Идвам при вас, придружен от две богини: Увещанието и Силата. - Ние също имаме две богини закрилници - отговорили андрирците, - които ще осуетят намеренията ти: Липсата и Бедността.
	Пратеници на остров Самос се явили пред спартанския цар Клеомен с цел да го привлекат за съюзник във войната. Произнесли дълга реч, за която Клеомен отговорил: "Не помня началото на вашата реч, затова не можах да разбера и средата й, но със сигурност не мога да се съглася с края!"
	Втората световна война. Немците хващат Макгайвър и го хвърлят в газовата камера. Пускат газта и след 5 минути отварят вратата да видят какво става. От там Макгайвър изскача жив и здрав и казва: - Спокойно, момчета! Имаше малко изтичане на газ, но аз отстраних повредата!